Въпреки че все още не е официално, едва ли има съмнения кой ще бъде следващият противник на Антъни Джошуа. Редица световни медии се позоваха на шефа на ‘Matchroom Boxing’ – Еди Хърн. Британецът, който би трябвало да се грижи за просперитета на „Ей Джей“ заяви, че бившият двукратен световен шампион в тежка категория ще се завърне на ринга на 1-ви април в Лондон срещу крайно непретенциозния американски боксьор Джърмейн Франклин.
Това, разбира се, е поредният случай на мач, който се пробутва на публиката като „невероятно, фамозно и историческо шоу“, но себеуважаващият се боксов и боен фен знае много добре, че това е пародия на най-мъжкия спорт.
Антъни Джошуа – на 33 години, бивш двукратен световен шампион на WBO, WBA и IBF, златен олимпийски медалист от 2012-та, професионален баланс от 24 победи и 3 поражения, един от най-значимите спортисти на Великобритания и Европа. Същият този Джошуа ще има за противник 29-годишния Джърмейн Франклин – 21 победи (14 нокаута) и 1 загуба. Поглеждайки към визитката на Франклин и ще видим, че най-сериозният му противник е Дилиън Уайт, който го победи през ноември в доста слаб мач.
И тук моментално трябва да си зададем въпроса: Защо тези двамата ще се бият? Кой какво има да доказва и да печели?
Антъни Джошуа, който допреди 2-3 години бе смятан за най-силния боксьор в тежката категория на нашето време. Човекът, който пенсионира великия Владимир Кличко. Машината, която победи Дилиън Уайт, Доминик Бризийл, Александър Поветкин, Карлос Такам, Кубрат Пулев… Падението е повече от очевадно! От царя на дивизията, Джошуа се превърна в поредния спукан балон. Британецът и хората около него, който би трябвало да работят за възраждането на закъсалата му кариера, продължават да го крият и галят като писано яйце. Той загуби три от последните си пет срещи и то по доста убедителен начин. И Анди Руиз, и Олександър Усик демонстрираха повече сърце, повече умения и повече жажда за успехи. Ако тези загуби на „Ей Джей“ бяха дошли в края на кариерата му, някак си щяхме да ги разберем. Но всяка една от тях дойде в зенита, в пика, в най-силното му време.
Честа практика в профи бокса е, когато голямо име натрупа повече от две загуби, да му се избере по-лек претендент. Някой точно като Джърмейн Франклин, който се предполага, че няма как да победи. Нещо като дебютът на Джошуа в Америка. Първоначално „балонът“ трябваше да се бие с Джарел Милър, но американецът се провали на допинг тестовете. Джошуа и мениджърите му можеха да изберат някое по-сериозно име, но от страх се спряха на Анди Руис. А „дюнерджията“ показа на всички, че има много по-бързи ръце и много по-желязна брадичка от прехвалената „гордост на Великобритания“. Това бе началото на края за Джошуа. Четири години по-късно той се бие срещу Джърмейн Франклин, като само убедителна победа с нокаут може да спаси кариерата му.
А кой точно е Франклин? 29-годишният американец е поставен на 29-о място в тежка категория от авторитетният сайт Box Rec. Но нека да погледнем и ранглистите на четирите световни организации (WBC, WBO, WBA и IBF). Никак не изненадващо, но Фрнаклин го няма в Топ 10 в листата на нито един от ръководните органи на бокса. С какво е заслужил Франклин да се бие с бившия хегемон на дивизията? Много въпроси, малко отговори…
Джошуа можеше да избере да се бие с Дилиън Уайт, Дионтей Уайлдър, Франк Санчес, Ото Валин, Филип Хъргович, Луис Ортис, Джо Джойс, Тони Йока. Далеч по-интересни имена, които със сигурност щяха да генерират и повече интерес. И повече приходи. Но Джошуа е финансово обезпечен от много време наса, макар да не е бил в Топ 3 на тежката дивизия от близо 3 години. За последно Джошуа беше сочен за един от тримата най-страховити боксьори в тежката дивизия при победата му над 39-годишният пълен с енергия и сила Кубрат Пулев.
Влакът с Тайсън Фюри и Олександър Усик е безвъзвратно изпуснат от Джошуа. „Краля на циганите“ и укранецът са с по-няколко глави над „Ей Джей“- и маркетингово, и по умения и по каквото се сетите. Украинецът на два пъти направи за смях Джошуа, а Фюри победи Дионтей Уайлдър два пъти (три пъти), нокаутира Дилиън Уайт и Дерек Чисора и се доказа като най-големия биткаджия и най-големия кошмар на всички в дивизията.
А за феновете остава горчилката и фарсът. Хората, които до преди 15-20 години бяха свикнали да гледат най-добрите да се бият с най-добрите и да плащат за галавечери, които наистина си струват висенето по нощите, вече се радват на закъснели с по 4-5 години мачове. Летвата е спусната толкова ниско, че е направо тъжно. Последният да затвори вратата…
