Новината, че Гриша Ганчев и неговият син напускат ЦСКА, дойде като гръм от ясно небе, но решението на бизнесмена, който дърпаше конците в клуба през последните повече от осем години, е необратимо.
Това налага армейците да действат бързо и още до края на този месец да имат яснота около новия силен човек, който ще наследи Ганчев, и преди всичко за финансирането на лятната селекция и изграждането на солиден отбор за следващото първенство.
Защото ЦСКА е задължен да продължи смело пътя си нагоре, след като единствен у нас оказва сериозна съпротива на Лудогорец от години насам, и още другия сезон да го детронира, за да поднесе най-хубавия подарък своите фенове преди откриването на новия ултрамодерен стадион на отбора.
В социалните мрежи вече вървят предположения кой ще коли и беси в ЦСКА от юни и кой ще е новия старши треньор, и две от спряганите имена за тези постове веднага се набиват на очи и привличат вниманието – това на Димитър Бербатов като ръководител и на Александър Томаш за наставник.
Дали обаче това ще се случи, към днешна дата няма как да знаем, но при всички случаи изглежда разумен и приемлив вариант за бъдещето на най-титулувания ни клуб.
Все пак двамата са минали през ЦСКА и биха били приети радушно от червената общност, защото е вън от съмнение, че ще работят с пълни сили и ще се раздват максимално за червената кауза, след като са добре запознати как се воюва за нея и прекрасно знаят какво биха очаквали от тях феновете на тима.
Бербатов, който е вторият най-успял наш футболист след Христо Стоичков, като и за двамата ЦСКА е бил трамплин към бляскавите им кариери зад граница, ще е изключително полезен с контактите си на всяко ниво във футбола и други сфери на живота, както международни, така и в България.
Името на Бербо неминуемо ще отваря много врати за ЦСКА, както при привличане на спонсори, рекламодатели и спомоществователи, така и при пазарлъците с нови попълнения, а отделно ще е огромна реклама за ЦСКА.
Митко ще е също пределно мотивиран и амбициран да се докаже и като футболен шеф, и ръцете ще го сърбят за работа, след като заради футболната конюнктура у нас не бе допуснат да оглави футболния съюз.
А относно възможността Бербатов да е главен мениджър или президент на ЦСКА, това ще е една незначителна подробност, тъй като най-важното ще бъде, при положение че получи подобно доверие, да разполага с цялата спортно-техническа власт и пълна свобода за действие.
Томаш пък вече е ставал шампион с ЦСКА като играч и ако седне на пейката на ?червените“ и го изведе до върха и като треньор, ще остави значима следа в историята на клуба, след като армейците не са се окичвали със златото от 16 години.
Сашо обаче изглежда напълно подготвен да опита да се справи с подобно сериозно предизвикателство, след като натрупа опит в групата на майсторите като предводител на Верея, Берое и Локомотив Пловдив.
Когато водеше оново малко, но симпатично отборче Верея, той класира тима за бараж за европейските турнири, и го изгуби след изпълнение на цели 22 дузпи на един стадион в София.
Този сезон пък Томаш прави чудеса с ?черно-белите“ под тепетата, които бяха перманентно разкъсвани от безпаричие и пробивани от вътрешни скандали през есента, а през зимната пауза изтъргуваха цялата си атака, за да вържат двата края.
Сашо обаче в нито един момент не се оплака и въпреки че работеше в такава отвратителна атмосфера, стискаше зъби и изпълняваше професионално ангажиментите си, доколкото е възможно.
В крайна сметка той успя да задържи дълго време Локото на първо място, а после да запази и шансовете му за домакинство в баража за Лига на конференциите, които четири края преди на сезона остават реални.
И ако е писано да се случи, няма да е пресилено да се твърди, че Томаш е извършил футболен подвиг на ?Лаута“.
Връщайки се обаче към ЦСКА, може още да отбележим, че сред кандидатите за нов технически директор е и юношата на клуба Михаил Александров, но истината е, че който и да заеме този пост, няма да има таково фундаментално значение, колкото това основните фигури в управлението на клуба и отбора да са имена от калибъра на Бербатов и Томаш.
