Емоциите от последното издание на Държавното първенство по кикбокс току стихнаха и вече дойде новото. Най-добрите бойци на България се събират в Нова Загора да определят шампионите в стил К-1, короната на ринговите дисциплини.
Несъмнено сред интригуващите битки този уикенд ще е дуелът на Мариян Петков и Христо Калайджиев. Двамата представят съответно Шумен и Свиленград в спор за титулярното място в националния отбор при 86-килограмовите (стил “лоу кик”). Успех и на двамата! Именно Петков загуби финала си с Али Юзеир на домашния турнир преди месец. Пред нашата медия световният шампион за юноши старша възраст сподели впечатленията си по дискусионни моменти в турнира. Самата надпревара отприщи вълна от коментари в социалните мрежи след края си. Редица водещи медии отбелязаха спорни съдийски решения и куриози.
На фона на това излезе позиция от официалната страница на шампиона Вокил, събрал с един сребърен медал повече от домакините. В нея варненци директно нападнаха своите съперници на ринга от Шуменска крепост. Употребени бяха изрази като “група чичаци всевидни воеводи, ханове и тесни специалисти”, “единият от треньорите им заговори за химия и схеми с жребия”, “сплашване на съдиите и струпване край ринга”, “крещене като изтърван”, и още, и още. Разбира се, под отвореното съобщение никой не се подписа, а авторът реши да урони престижа на клуба си, скривайки се зад официалната му страница.
Декларацията е толкова ниска топка, че дори някои български футболни отбори биха завидели. Макар именно от родния елит сме свикнали да четем подобни непреходни творби. Бойните изкуства обаче учат на уважение към съперника и друг модел на поведение спрямо този на някои дискотечни герои, което винаги е било отбелязвано и поощрявано от медиите. Особено, когато си шампион. А такъв освен на ринга си и в… социалните мрежи.
В популярната Facebook група “Само за фенове на бойни спортове” председателят на Вокил и Българска конфедерация по кикбокс и муай тай – Галин Димов, апелира да се “спре със сензациите и създаването на напрежение”. О, несъмнено подобни публични съобщения от клуба с призиви като “ще гледате купата само на снимка” и “ако нямате тефтерчета, ще ви дадем да си записвате” не създават нито грам напрежение. Не! Журналистите го правят с отразяването на случващото се на ринга, цитирането на свои източници от мястото на събитието и даване трибуна на спортисти.
Но ние сме свикнали. За всичко са виновни журналистите. Когато се отразява медал на състезател при явили се трима общо в категорията (нищо против българските спортисти, които ежедневно подкрепяме и плачем с тях при загубите), тогава материалите се препредават и всички са доволни. Обърне ли се внимание на нещо дискусионно, създаде ли се мегдан за по-различен поглед върху ситуацията от “правилния” – то веднага се превръщаме в “търсачи на сензации”, задават ни се въпроси “кой печели от това?”. Не и българският спорт. Не и бойните ни спортове, които години наред се неглижират за сметка на футбола, художествената гимнастика и тн. Остава и да се наложи цензура на малкото журналисти, които отразяват и популяризират бойните спортове в България…
С едно нещо съм съгласен във въпросния коментар на г-н Димов – “Отборните купи се дават за стимул, а не да са повод за караници и разногласия”. Нека писалите позицията на Вокил прочетат отново думите си от 14 март и преценят дали журналистите създават караница или тя очевидно е налице. Защото е грехота в подобен силен български състав на представителния ни отбор по кикбокс да се сее раздор от името на един клуб към друг, а това със сигурност е само повърхността на айсберга. Това го виждаме ние. Каква е ситуацията вътре и нагласите спрямо съперника на ринга не знаем, но подобни декларации будят притеснение.
В момента отборът ни е сила в кикбокса и всеки се съобразява с него, а още успехи на професионалния ринг са въпрос на време. Дано съперничеството тук остане единствено на ринга, дано най-добрите побеждават, дано съдиите по шампионатите имат хладен ум, дано победителите показват шампионски манталитет, а загубилите приемат достойно поражението. Ако всичко това е факт и ние журналистите сме жертвеният агнец, то би било прекрасно! Пледираме “Виновни”!
