България загуби двата си мача на старта на квалификационния цикъл за ЕВРО 2024 и изглежда отново ще наблюдаваме голям форум само по телевизията. Нашите разочароваха срещу Черна гора (0:1) и Унгария (0:3).
От Бояна в момента лансират мантрата как отборът е „нов“ и трябва да се даде време на младите момчета. Удобно оправдание, но все пак времето на управление на сегашното ръководство отива към второ десетилетие. Явно трябва още и причината винаги се търси другаде…
Капитан на този „зелен“ български състав е Кирил Десподов. От него трябва да взимат пример голобрадите български таланти. Несъмнено бившият футболист на ЦСКА е един от най-класните родни играчи към момента. За капитанската лента обаче се изискват други качества – не само технически.
Лидерът на националния ни отбор трябва да умее да вдъхва респект в съблекалнята, а и на терена срещу противника. В момента съперниците, които имат респект при среща с „лъвовете“, се броят на пръстите на едната ръка. Десподов пък излиза пред журналистите и споделя куп клишета, заучени фрази, като е много съмнително дали това прави услуга на младоците в състава.
Говори за „игра със страх“. Нима именно той не трябва да вдъхне увереност на останалите като капитан? Преди време Ивелин Попов отнасяше тонове критики след всеки мач на представителния ни отбор, а сега почти никой не поставя под съмнение качествата на Кирил. Било то и чисто лидерски.
Попов бележеше гол след гол и ни измъкваше от редица сконфузни ситуации. Сега правим равен с джуджето Гибралтар. Бие ни всеки тим от трета-четвърта урна, който е под средното европейско ниво. Къде е това критично мислене? До скоро губехме болезнено мачове, но и побеждавахме отбори като Нидерландия, Швеция, Норвегия…
Става въпрос за не чак толкова далечни времена, когато все още българският фен се интересуваше от националния отбор. Сега паузите за мачове с негово участие се приемат с неохота. А това боли.
