България завърши наравно 1:1 с Азербайджан в приятелски мач от надпреварата FIFA Series. Това е трети случай за селекцията на Илиан Илиев, в който повежда, но в самия край на срещата допуска попадение и се стига до реми.
Домакините заслужаваха да не загубят, като подобно беше положението със Сърбия (2:2) и Унгария (2:2).
В следващите редове ще отбележим важни акценти от контролата с азерите и ще очертаем тенденции, които се заформят в представянето на „лъвовете“.
При Илиев даваме инициативата на съперника
В четвърти пореден мач България притежаваше значително по-малко топката. Този път Азербайджан игра с нея в 60% от времето, а преди три дни Танзания закова показателя на 65%.
Азерите бяха по-агресивни, печелеха първа и втора топка дори и в наказателното ни поле, при което по чудо не допуснахме два-три гола още в първия половин час от мача. Нашите попадения падат от статични положения или вследствие на някой индивидуален проблясък. Не градим постепенни атаки, а разчитаме на бърза развръзка.?
Понякога това може и да е успешна стратегия, особено при национални отбори, които нямат време на ежедневна база да разработват системи на игра. „Лъвовете“ обаче имат още много да я усъвършенстват.
Защитата е в критично състояние
Илиан Илиев и щабът му няма как да са доволни от представянето в отбрана. Азербайджан отправи цели 25 удара и по чудо отбеляза при само един от тях. При по-класен съперник националният отбор може да корабокрушира тежко. Преди три дни нискоразрядният състав на Танзания удари два пъти гредите и също едва не разкри проблемите на родния ариегард.
Нападателите на Азербайджан бяха оставени да играят с топката често в нашето наказателно поле, а при изравнителното попадение това стана дори в малкото. Нормално е да има липса на сработка и разбирателство между централни бранители, които се събират само за няколко мача в годината, но тези грешки трябва да бъдат сведени до минимум. Ако искаме успехи занапред. При вече споменатите равенства с Унгария и Сърбия също можехме да допуснем много повече от общо 4-те гола в нашата врата. Статистиката за създадени положения е красноречива:
България – Унгария 3:20 (удари)
Сърбия – България 17:4
България – Танзания 9:6
Азербайджан – България 25:9
Временните резултати не бива да ни заблуждават
Да, националният отбор няма загуба във вече четири мача при Илиан Илиев. Допуснатите късни изравнявания обаче са вследствие на логическа зависимост и много повече положения за съперника, а не заради късмет. Логично е първо да тръгнеш от защитата, когато поемеш даден отбор. Това е най-лесно и ефикасно. С подобна стратегия и Петър Хубчев постигна положителните резултати преди няколко години, а не след красива и впечатляваща игра.
С наличните футболисти България трябва първо да заиграе прост и ефективен футбол. След месеци вече може да говорим за някакъв стил. В момента Илиев натрапва половината отбор на Черно море и стратегии, които при „моряците“ са успешни, но в националния ситуацията не е идентична. Защитата ни е слаба и съвсем скоро ще попаднем на съперник, който ще си реализира положенията. А това ще доведе до сконфузна загуба.
Това не е песимистична, а реалистична прогноза. На първо време беше нужно да спрем свободното падане и загубите, но скоро идват нови квалификации и важни мачове. А България трябва да започне с ново лице, а не пак да загуби шансове за класиране още след втората среща.
